Проповеди

Тема 1: Грях

[1-1] (Марко 7:8-9, 7:20-23) Първо трябва да знаем за греховете си, за да бъдем изкупени

(Марко 7:8-9)
“Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите. И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!”
 
(Марко 7:20-23)
“Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.”
 
 
Първо бих искал да определя какво е грях. Има грехове, определени от Бога, и има грехове, определени от човека. Думата “грях”, на древногръцки “hamartia”, означава “да не улучиш целта”. С други думи, означава да направиш нещо нередно. Грях е да не се подчиняваме на Божиите заповеди. Първо нека да погледнем човешката гледна точка за греха.
 
Що е грях?
То е да не се подчиняваме на Божиите заповеди.

Ние разпознаваме греха според нашата съвест. Но въпреки това човешкият стандарт варира в зависимост от социален произход, психическо състояние, обстоятелства и съвест на човека.
Затова дефиницията на греха варира у различни индивиди. Едно и също действие може да се счита, а може и да не се счита за грешно в зависимост от собствените стандарти на отделния човек. Ето защо Бог ни е дал 613 точки на Закона, които да използваме като абсолютен стандарт на греха.
Диаграмата по-долу илюстрира греховете на човечеството.
 
Божият закон Човешката съвест, морал и социални норми
Национални, граждански закони

Никога не трябва да основаваме стандартите на греха върху собствената си съвест според социалните норми.
Грехове според нашата съвест не са в съответствие с това, което Бог е определил като грях. Затова ние не трябва да слушаме съвестта си, а да основаваме стандартите на греха върху Божиите заповеди.
Всеки от нас има собствена представа за това, какво е грях. Някои смятат, че това са техните недостатъци, докато други смятат, че това е извратено поведение.
Например, в Корея хората покриват гробовете на родителите си с трева и считат за свой дълг да се грижат за тях, докато не умрат. Но в едно от примитивните племена в Папуа Нова Гвинея хората почитат мъртвите си родители, като изяждат тялото с членове на семейството. (Не съм сигурен дали готвят трупа, преди да го изядат.) Предполагам, че искат тялото да не бъде изядено от червеи. Тези обичаи показват, че човешкото понятие за греха много варира.
Добродетелна постъпка в едно общество може да се счита за варварска в друго общество. Но Библията ни казва, че е грях да не се подчиняваме на Божиите заповеди. “Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите. И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!”(Марко 7:8-9). Външният ни изглед не е от значение за Бога, защото Той се взира в същността на нашите сърца.
 
 
Собствен критерий е грях пред Бога
 
Кой е най-тежкият грях?
Да пренебрегваме Божието Слово.

Да не живеем по Неговата воля е грях пред Бога. Това е същото като да не вярваме в Неговото Слово. Бог каза, че е грях да живеем като фарисеите, които отхвърлят Божиите заповеди и придават по-голямо значение на техните традиционни учения. Исус считаше фарисеите за лицемери.
“В кой Бог вярвате? Наистина ли Ме почитате и възвеличавате? Хвалите се с Моето име, но наистина ли Ме почитате?” Хората гледат само на външните изяви и пренебрегват Неговото Слово. Най-тежкият грях е да пренебрегваме Неговото Слово. Знаете ли за това?
Беззаконните дела, които произхождат от нашите слабости, са просто беззакония. Грешките, които правим, и зло, което вършим поради нашите несъвършенства, в основата си не са грехове, а недостатъци. Бог прави разлика между грехове и недостатъци. Тези, които пренебрегват Неговото Слово, са грешни, дори и да нямат недостатъци. Те са големи грешници пред Бога. Ето защо Исус смъмряше фарисеите.
В Петокнижието, от Битие до Второзаконие, има заповеди, които ни казват какво да правим и какво да не правим. Те са Божието Слово, Неговите заповеди. Може да не сме в състояние да ги спазваме 100%, но трябва да ги признаваме като Негови заповеди. Той ни ги е дал от самото начало и ние трябва да ги приемем като Божието Слово.
“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.” Тогава Той каза: “Да бъде светлина. И стана светлина.” Той създава всичко. След това Той установява Закона.
“И словото стана плът и пребиваваше между нас, и Той е Словото” (Йоан 1:1, 14). Как тогава Бог ни разкрива Себе Си? Той се разкрива чрез Своите заповеди, защото Бог е Словото и Духът. Затова, как наричаме Библията? Ние я наричаме Божието слово.
Тук се казва: “Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание.” В Неговия Закон има 613 точки. Прави това, но не прави онова, почитай родителите си и т.н. В Левит е записано как мъжете и жените трябва да постъпват и какво да правят, когато домашно животно попадне в яма… Има 613 такива точки в Неговия Закон.
Тъй като те не са думи на човек, ние трябва да размишляваме върху тях отново и отново. Въпреки че не можем да спазваме целия Негов Закон, трябва поне да ги признаем и да се покоряваме на Бога.
Има ли поне един пасаж в Божието Слово, който да не е правилен? Фарисеите оставяха Божиите заповеди и държаха човешкото предание над Неговите заповеди. Думите на техните старци тежаха повече от думите на Бога. Когато Исус беше на земята, Той видеше това, и това, че хората пренебрегваха Божието Слово, Му причиняваше най-силна болка.
Бог ни е дал 613 точки на Закона, за да ни накара да осъзнаем нашите грехове и да покажем, че Той е Истината, нашият свят Бог. Тъй като всички ние сме грешници пред Него, трябва да живеем с вяра и да вярваме в Исус, който ни бе изпратен от Бога поради Неговата любов към нас.
Хората, които отхвърлят Словото Му и не вярват в него, са грешници. Онези, които не пазят Неговото Слово, също са грешници, но отхвърлянето на Словото Му е по-тежък грях. Тези, които извършват такъв тежък грях, ще свършат в ада. Неверието в Неговото Слово е най-тежкият грях пред Него.
 
 
Причината, поради която Бог ни е дал Закона
 
Защо Бог ни е дал Закона?
За да ни накара да осъзнаем греховете си и наказанието за тях

Каква беше причината, поради която Бог ни даде Закона? Тя беше да ни накара да осъзнаем греховете си и да се върнем при Него. Той ни даде 613 точки на Закона, за да можем да разпознаем греховете си и да бъдем изкупени чрез Исус Христос. Затова Бог ни даде Закона.
Римляни 3:20 казва: “чрез закона става само познаването на греха.” Ето защо ние знаем, че причината, поради която Бог ни даде Закона, не беше да ни принуди да го следваме.
Тогава какви знания извличаме от Закона? Това, че ние сме твърде слаби, за да спазваме напълно Закона в неговата цялост и че сме големи грешници пред Него. Какво осъзнаваме от 613 точки на Неговия Закон? Осъзнаваме недостатъците си и неспособността си да живеем според Неговия Закон. Ние осъзнаваме, че ние, творенията на Бога, сме безсилни същества, както и големи грешници пред Него. Всички ние трябва да се окажем в ада според Неговия Закон.
Когато осъзнаем нашите грехове и неспособността ни да живеем според Неговия Закон, тогава какво ще правим? Да се опитваме ли да станем съвършени същества? Не. Трябва да признаем, че сме грешници, да вярваме в Исус, да бъдем изкупени чрез Неговото спасение от водата и Духа и да Му благодарим.
Причината, поради която ни даде Закона, беше да ни накара да осъзнаем греховете си и да познаем наказанията за тези грехове. Следователно, ние трябва да признаем невъзможността да се спасим от ада без Исус. Ако вярваме в Исус като наш Спасител, ние ще бъдем изкупени. Той ни даде Закона, за да ни доведе до Спасителя Исус.
Бог създаде Закона, за да ни накара да осъзнаем че сме напълно грешни и да спасим душите си от такъв грях. Той ни даде Закона и изпрати Своя Единороден Син, Исус, да ни спаси, като вземе всичките ни грехове чрез Своето кръщение. Вярата в Него може да ни спаси.
Ние сме безнадеждни грешници, които трябва да вярват в Исус, за да бъдат освободени от греха, да станат Негови деца и да отдават цялата слава на Бога.
Ние трябва да разбираме, мислим и съдим според Неговото Слово, защото всичко произлиза от Него. Ние също трябва да разберем истината за изкуплението чрез Неговото Слово. Това е правилната и истинска вяра.
 
 
Какво се намира в сърцето на човека?
 
Какво трябва да правим пред Бога?
Трябва да признаем греховете си и да молим Бога да ни спаси.

Вярата трябва да започва от Божието Слово и трябва да вярваме в Него чрез Неговото Слово. Ако не, ще попаднем в грешка. Това би била погрешна и невярна вяра.
Когато фарисеите и книжниците видяха учениците на Исус да ядат хляб с мръсни ръце, не можеха да ги упрекнат, ако гледаха на тези неща от гледна точка на Божието Слово. Словото ни казва, че каквото и да влезе в човека отвън не може да го оскверни, защото то минава през стомаха и излиза от тялото, без да засяга сърцето.
Както се казва в Марко 7:20-23: “Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.” Исус каза, че хората са грешници, защото са родени с грях.
Разбирате ли какво означава това? Ние сме се родили грешници, защото всички сме потомци на Адам. Но ние не можем да видим истината, защото нито приемаме, нито вярваме във всичките Негови Думи. Тогава какво е вътре в човешкото сърце?
Пасажът по-горе казва: “Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.” Всички видове зли неща излизат от сърцата на хора и ги оскверняват.
В Псалми е записано: “Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил, Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?” (Псалми 8:3-4).
Защо Самият Бог ни посещава? Той ни посещава, защото ни обича, ни е създал и се е смилил над нас, грешниците. Изличил е всичките ни грехове и ни е направил Свой народ. “О, Господи, Господи наш, колко велико е Твоето име по цялата земя, в небеса!” Цар Давид пееше този псалм в Стария Завет, когато осъзна, че Бог ще стане Спасител на грешниците.
В Новия Завет апостол Павел повтаря същия псалм. Удивително е, че ние, Божии творения, можем да станем деца на Твореца. Това стана само чрез Неговото състрадание към нас. Това е Божията любов.
Трябва да осъзнаем, че опитите да живеем напълно по Божия Закон е дръзко предизвикателство към Него. И е арогантност произхождаща от нашето невежество. Не е правилно да живеем извън Неговата любов, докато се опитваме самостоятелно да пазим Закона и отчаяно да се молим за такъв живот. Божията воля е да осъзнаем, че сме грешници по Закона, и да вярваме в изкуплението на водата и кръвта на Исус.
Неговото Слово е написано в Марко 7:20-23: “Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.”
Исус каза, че онова, което излиза от човека, греховете вътре в него, то го осквернява. Дори нечиста храна, която Бог дава, не ни осквернява. Всички творения са чисти, но само нещата, които излизат от човека, т.е. греховете, ни оскверняват. Ние всички се раждаме потомци на Адам. И така, с какво се раждаме? Раждаме се с дванадесет вида грехове. Не е ли така?
Тогава можем ли да живеем, без да извършим грехове? Ние ще продължим да грешим, защото сме се родили с грях. Можем ли да спрем да грешим само защото знаем Закона? Можем ли да живеем според заповедите? Не.
Колкото повече се опитваме да живеем според Закона, толкова по-трудно става. Трябва да осъзнаем нашите ограничения и да се откажем от миналите си ориентации. Тогава, със смирен ум, можем да приемем кръщението и кръвта на Исус, които ни спасяват.
Всичките 613 точки на Закона са добри и справедливи. Но хората са грешници от времето, когато са заченати в утробите на майките си. Когато осъзнаем, че Божият Закон е правилен, но че ние се раждаме грешници, които никога не могат да станат праведни от себе си, тогава осъзнаваме, че се нуждаем от милосърдното Божие състрадание и Исусовото изкупление в евангелието на водата, кръвта и Духа. Когато осъзнаем нашите ограничения – че не можем да станем праведни от себе си и ще отидем в ада за нашите грехове – ние не можем да не уповаем на Исусовото изкупление.
Можем да се избавим. Трябва да знаем, че не можем да бъдем правилни или добри пред Бога сами по себе си. Ето защо трябва да признаем пред Бога, че сме грешници, които са обречени на ада, и можем да се молим за Неговото състрадание: “Боже, моля, спаси ме от греховете ми и се смили над мен.” След това Бог със сигурност ще се срещне с нас в Словото Си. По този начин можем да се избавим.
Да гледаме на молитвата на Давид. “За да бъдеш оправдан, когато говориш, И да излезеш непорочен, когато съдиш” (Псалми 51:4).
Давид знаеше, че беше една маса грях, която е достатъчно лоша, за да бъде хвърлена в ада, но призна пред Бога: “Господи, ако ме наричаш грешник, аз съм грешник. Ако ме наричаш праведен, аз съм праведен. Ако ме спасиш, аз ще бъда спасен; и ако ме изпратиш в ада, ще свърша в ада.”
Това е правилна вяра и начинът да се спасим. Ето как трябва да бъдем, ако се надяваме да вярваме в Исусовото изкупление.
 
 
Ние трябва да знаем точно какви са греховете ни
 
Тъй като всички ние сме потомци на Адам, всички имаме похот в сърцата си. Но какво ни казва Бог? Той ни казва да не прелюбодействаме, дори и да имаме прелюбодейство в сърцата си. Имаме убийство в сърцата си, но какво ни казва Бог? Той ни казва да не убиваме. Всички ние се противопоставяме на нашите родители в сърцата си, но Той ни казва да ги почитаме. Трябва да осъзнаем, че Неговото Слово е правилно и добро, но всички ние имаме грях в сърцата си.
Правилно ли е това или не? Това е абсолютно правилно. Затова какво трябва да правим пред Бога? Трябва да признаем, че всички ние сме маси грях и безнадеждни грешници. Не е правилно да мислим, че вчера бяхме праведни, защото не съгрешихме вчера, но днес сме грешници, защото днес сме извършили грехове. Ние сме се родили грешници. Каквото и да правим, ние все още ще бъдем грешници. Ето защо трябва да бъдем изкупени чрез вяра в Исусовото кръщение.
Не сме грешници поради нашите дела като прелюбодейство, убийство, кражба... но сме грешници, защото се родим грешници. Родили сме се с дванадесет вида грехове и тъй като сме се родили грешници в очите на Бога, никога не можем да станем добри със собствените си усилия. Можем само да се преструваме, че сме добри.
Ние сме се родили с грешен ум, така че как можем да бъдем праведни, дори ако всъщност не извършваме тези грехове? Никога не можем да бъдем праведни пред Бога със свои сили. Ако твърдим, че сме праведни, това е лицемерие. Исус нарече фарисеите и книжниците „лицемерните фарисеи и книжници.“ Хората се раждат грешници и съгрешават пред Бога през целия си живот.
Всеки, който твърди, че не се е сбил, нито е ударил някого, нито е откраднал и една игла от никого през целия си живот, лъже, защото хората се раждат грешници. Този човек е лъжец, грешник и лицемер. Ето как Бог го вижда.
Всеки е грешник от своето раждане. Дори ако не извършите нито едно греховно деяние, вие сте обречени на ада. Дори ако сте спазили повечето от Закона и заповедите, вие все още сте грешници, обречени да отидете в ада.
Тогава какво да правим с такава съдба? Трябва да поискаме Божието състрадание и да уповаем на Него, за да се спасим от нашите грехове. Ако Той не ни спаси, ще отидем в ада. Това е нашата съдба.
Само тези, които приемат Божието Слово, признават, че са наистина грешници. Знаят също, че стават праведни чрез вяра. Затова знаят, че да игнорират и да отхвърлят Словото Му, без да го осъзнават, е най-тежкият грях. Тези, които приемат Неговото Слово, са праведни, въпреки че преди са били грешници. Те са новородени от Неговото Слово в Неговата благодат и са най-благословени.
 
 
Онези, които се опитват да бъдат изкупени чрез делата си, са все още грешници
 
Кои са все още грешници дори и след като са повярвали в Исус?
Онези, които се опитват да бъдат изкупени чрез делата си

Да четем Галатяни 3:10 и 11. “Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона". А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведния чрез вяра ще живее".”
Казва се: “Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона.” Тези, които мислят, че вярват в Исус, но се опитват да бъдат оправдани чрез делата си, са проклети. Къде са онези, които се опитват да бъдат оправдани чрез делата си? Те са под Божието проклятие.
Защо Бог ни е дал Закона? Той ни е дал Закона, за да осъзнаем греховете си (Римляни 3:20). Също така искаше да знаем, че сме пълни грешници, които са обречени на ада.
Вярвайте в кръщението на Исус, Божий Син, и се новородите от водата и Духа. Тогава ще се спасите от греховете си, ще станете праведни, ще имате вечен живот и ще отидете на небето. Имайте вяра в сърцата си.
 
 
Най-арогантният грях в света
 
Кой е най-арогантният грях в света?
Да се опитваме да живеем според Закона

Ние сме благословени, защото имаме вяра в Неговото благословение. Бог спасява онези, които имат вяра в Неговото Слово.
Но днес сред вярващите има много християни, които се опитват да живеят според Неговия Закон. Похвално е, че те се опитват да живеят според Закона, но как е възможно?
Трябва да осъзнаем колко глупаво е да се опитваме да пазим Закона Му. Колкото повече се опитваме, толкова по-трудно става. Той каза: “Вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.” Трябва да отхвърлим нашата арогантност, за да се спасим.
 
 
Трябва да се откажем от нашите собствени стандарти, за да се спасим
 
Какво трябва да направим, за да се спасим?
Трябва да се откажем от нашите собствени стандарти.

Как може човек да се спаси? Това е възможно само когато той се признае за грешник. Има много хора, които все още не са били изкупени, защото не могат да се откажат от своите грешни вярвания и усилия.
Бог казва, че тези, които се държат за Закона, са проклети. Онези, които вярват, че могат постепенно да станат праведни, като се опитват да живеят според Закона след като са повярвали в Исус, са проклети. Те вярват в Бога, но все още мислят, че трябва да живеят според Закона, за да бъдат спасени.
Скъпи приятели, можем ли да станем праведни чрез нашите дела? Ставаме праведни само като вярваме в Словото на Исус; и едва тогава сме изкупени. Само като имаме вяра в Исусовото кръщение, Неговата кръв и Неговата Божественост, сме изкупени.
Ето защо Бог е приготвил Закона на вярата за нас като начин да станем праведни. Изкуплението на водата и Духа не лежи в делата на хората, а във вярата в Божието Слово. Бог ни е избавил чрез вяра и така Бог е планирал и осъществил нашето спасение.
Защо тези, които вярваха в Исус, не бяха изкупени? Защото те не приеха думата за изкуплението на водата и Духа. Но ние, които сме толкова несъвършени, колкото те, сме изкупени чрез вярата си в Божието Слово.
Ако двама души работят на една мелница, този, който е оставен, ще продължи да работи, дори и след като другият е взет. Този, който е оставен, означава този, който все още не е бил изкупен. Защо единият е взет, а другият – оставен?
Причината е в това, че единият слуша и вярва в Божието Слово, но другият работи усилено, за да спазва Закона, и в крайна сметка е хвърлен в ада. Този човек се опитваше да се промъкне до Бога, но Бог го тръсна долу, като че ли е буболечка пълзяща по крака Му. Ако човек се опита да пълзи до Бога, стараейки се да спази Закона, той със сигурност ще бъде хвърлен в ада.
Ето защо трябва да бъдем изкупени чрез вяра във водата и Духа.
“Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона". “Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее” (Галатяни 3:10-11, Римляни 1:17).
Невярването в Божието Слово е грях пред Него. Освен това грях е и да се остави Божието Слово и да следваме собствените си стандарти. Ние, човешки същества, не можем да живеем според Неговия Закон, защото всички сме се родили грешници и продължаваме да грешим през целия си живот. Грешим тук малко, там малко, и навсякъде. Трябва да осъзнаем, че сме от плът и не можем да не грешим.
Човек е като голяма кофа тор. Ако се опитаме да го носим наоколо, то ще се пръска по целия път. Ние сме такива. Продължаваме да разливаме грях навсякъде. Можете ли да си представите това?
Бихте ли се престрували, че сте свети? Ако ясно осъзнавахте себе си, бихте се отказали да се опитвате напразно да бъдете свети и бихте повярвали във водата и кръвта на Исус.
Тези, които все още не са родени отново, трябва да отхвърлят упоритостта си и да признаят, че са тежки грешници пред Бога. След това трябва да се върнат към Словото Му и да открият как ги е спасил с водата и Духа.