Проповеди

Тема 1: Грях

[1-2] (Марко 7:20-23) Хората се раждат грешници

(Марко 7:20-23)
“Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.”
 
 
Хората са объркани и живеят в собствените си илюзии
 
Кой най-вероятно ще се спаси?
Този, който мисли, че е най-големият грешник

Преди всичко бих искал да ви задам един въпрос. Как виждате себе си? Мислите ли, че сте добри или лоши? Какво мислите?
Всички хора живеят в собствените си илюзии. Може да не сте толкова лоши, колкото си мислите, нито пък толкова добри, колкото си мислите.
Тогава как мислите, кой ще води по-добър живот на вяра? Дали този, който счита себе си за добър? Или някой, който счита себе си за лош?
Последният. Нека ви задам още един въпрос. Кой е по-вероятно да бъде изкупен – онзи, който е извършил повече грехове или този, който е извършил само няколко греха? Човек, който признава, че е извършил безброй грехове, е по-вероятно да бъде изкупен, защото признава, че е тежък грешник. Такъв човек може по-добре да приеме Словото на изкуплението, приготвено за него от Исус.
Когато наистина гледаме себе си, е очевидно, че сме просто маса грях. Какво представляват човешки същества? Човек е само “родът на злодейците”. В Исая 59 се казва, че в сърцата на хората има всякакви зли неща. Следователно е ясно, че хората са маса грях. Обаче, ако определим човечеството като маса грях, мнозина няма да се съгласят. Но определянето на човек като “рода на злодейците” е правилното определение. Ако честно погледнем себе си, очевидно е, че сме лоши същества. Тези, които са честни със себе си, трябва да вадят същото заключение.
Но изглежда, че повечето хора отказват да признаят, че са наистина маса грях. Мнозина живеят комфортно, защото не се смятат за грешници. Тъй като сме злодеи, сме създали грешна цивилизация. Ако не беше вярно, бихме се срамували твърде много от греха. Въпреки това, много от нас не се срамуват, докато извършват грехове.
Въпреки това, съвестта им знае. Всеки има съвест, която му казва: “Срамно е.” Адам и Ева се скриха между дърветата, след като съгрешиха. Днес много грешници се крият зад нашата гнусна култура – нашата култура на греха. Те се крият между своите събратя-грешници, за да избегнат Божия съд.
Хората са измамени от собствените им илюзии. Мислят, че са по-добродетелни от други. И така, когато чуят за някакви лоши новини, викат от ярост: “Как може човек да прави такива неща? Как може човек да направи това? Как може син да направи това на собствените си родители?” Те самите вярват, че не биха направили такива неща.
Скъпи приятели, толкова е трудно да се познавате. За да знаем себе си такива, каквито сме, трябва първо да получим опрощението на греховете. Отнема много време, за да придобием правилното познание за нашата човешка природа, и има толкова много от нас, които никога няма да разберат това до деня, в който умрат.
 
 
Познайте себе си
 
Как живеят тези, които не познават себе си?
Живеят лицемерен живот, опитвайки се да скрият грешната си същност.

Понякога се срещаме с такива хора, които наистина не се познават. Сократ е казал: “Познай себе си”. Но повечето от нас не знаят какво има в сърцата ни: убийства, кражби, алчност, нечестие, измама, безнравственост, лукаво око.
Този, който не познава себе си, има отровата на змия на устните си, но говори за добро. Причината за това е, че човекът не знае, че неизбежно се е родил грешник.
В света има толкова много хора, които не познават истинската си природа. Те са измамили себе си и в крайна сметка живеят живота си напълно обвити в собствените си измами. Не разбират, че отиват в пъкъла поради собствените си измами.
 
 
Хората разливат грях непрекъснато през целия си живот
 
Защо отиват в ада?
Защото не познават себе си.

Нека погледнем Марко 7:21-23. “Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.” Сърцата на хората са изпълнени със зли мисли от деня на зачатието им.
Нека си представим, че сърцето на човека е направено от стъкло и е пълно до горе с някаква мръсна течност, а именно нашите грехове. Какво би станало, ако този човек се движи напред-назад? Мръсната течност (грях), разбира се, ще се разлива навсякъде. Когато човек се движи, грехът многократно се разлива навсякъде.
Ние, които сме само маса грях, живеем живота си точно така. Разливаме грях, където и да отидем. Ще съгрешаваме през целия си живот, защото сме маса грях.
Проблемът е, че ние не осъзнаваме, че сме маса грях, или с други думи, семената на греха. Ние сме маса грях и имаме грях в сърцата си от деня на нашето раждане.
Тази греховна маса е готова да се разлее. Но хората не вярват, че всъщност са грешни. Мислят, че други ги водят в грях и затова не са лоши.
Дори докато вършат грехове, хората мислят, че единственото изискване, което е необходимо, за да се измият отново, е грехът да бъде заличен. Те продължават да избърсват след себе си всеки път, когато грешат, като си казват, че това не са техните грешки. Просто защото забърсваме след себе си, означава ли това, че е добре да продължаваме да разливаме? Ние ще трябва непрекъснато да избърсваме отново и отново.
Когато една чаша е пълна с грях, тя ще продължи да се разлива. Няма смисъл да се избърсва отвън. Без значение колко често изтриваме външността с нашите добродетелни дела, това е безполезно, докато чашата е пълна с грях.
Раждаме се с толкова много грях, че сърцата ни никога няма да станат празни независимо колко много грях сме разлели по пътя. Ето защо ние извършваме грехове през целия си живот.
Когато човек не осъзнава, че наистина е просто маса грях, продължава да скрива своята грешна природа. Грехът е в сърцата на всички хора и не изчезва чрез избърсване на повърхността. Когато разливаме малко грях, изтриваме го с кърпа, а когато отново се разлее, избърсваме с парцал… с кърпа, а след това с килимче… Ние продължаваме да се надяваме, че ако просто продължим да избърсваме бъркотията отново и отново, ще бъде чисто, но той просто се разлива отново и отново.
Как смятате, колко дълго ще продължи това? То продължава до деня на смъртта на човека. Човек постъпва греховно, докато умре. Ето защо трябва да вярваме в Исус, за да бъдем изкупени. За да бъдем изкупени, трябва първо да познаем себе си.
 
Кой може да приеме с благодарност любовта на Исус?
Грешници, които признават, че са извършили много грешки

Да кажем, че има двама мъже, когото можем да сравним с две чаши, пълни с мръсна течност. Двете чаши са пълни с грях. Единият се поглежда и казва: “О, аз съм такъв грешен човек.” След това той се предава и отива да търси някой, който да му помогне.
Но другият мисли, че наистина не е лош. Не може да види маса грях в себе си и мисли, че не е толкова грешен. През целия си живот продължава да избърсва разливите. Избърсва едната страна, а след това другата... бързо се премества на другата страна.
Има толкова много хора, които предпазливо живеят живота си, опитвайки се да имат колкото се може по-малко грях, за да избегнат разливането му. Но тъй като все още имат грях в сърцата си, каква е ползата от това? Внимаването няма да ги доведе по-близо до Небето. Вместо това “внимаването” ги поставя на пътя към ада.
Скъпи приятели, “внимаването” води само в ада. Трябва да вземем този урок присърце. Когато хората внимават, греховете им не могат да се разпръснат толкова много, но все още са грешници.
Какво е в сърцето на човека? Грях? Неморалност? Да! Зли мисли? Да! Има ли там кражба? Да! Надменност? Да!
Не можем да не признаем, че сме маса грях, особено когато виждаме, че постъпваме греховно и нечестиво, без да бъдем научени да правим така.
Може да не е толкова очевидно, когато сме млади. Но какво става, когато остаряваме? Докато отиваме на гимназия, колеж и така нататък, осъзнаваме, че всичко, което имаме в нас, е грях. Не е ли вярно? Честно казано, не е възможно да скрием грешната си природа. Така ли е? Не можем да не пролеем греха. След това съжаляваме: “Не бива да правя това.” Въпреки това намираме за невъзможно да се променим наистина. Защо така? Защото всеки от нас се ражда маса грях.
Ние не ставаме чисти само като внимаваме. Трябва да знаем, че сме се родили маса грях, за да бъдем напълно изкупени. Само грешници, които с благодарност приемат изкуплението, приготвено от Исус, могат да бъдат спасени,
Онези, които мислят: “Не съм сторил много лоши неща и не съм съгрешил много”, не вярват, че Исус е отнел всичките им грехове и че са обречени на ада. Трябва да знаем, че всеки от нас има тази маса грях в себе си, защото всички сме се родили с него.
Ако човек мисли: “Не съм сторил много лоши неща, само да можеше да бъда изкупен от този малък грях”, тогава ще бъде ли свободен от грях след това? Това никога не може да бъде така.
Човек, който може да бъде изкупен, знае, че той е маса грях. Наистина вярва, че Исус отне всичките ни грехове, като се кръсти в река Йордан, и заплати цената на греховете, когато умря за нас.
Независимо дали сме изкупени или не, всички сме склонни да живеем в илюзия. Ние сме маса грях. Ето какви сме. Можем да бъдем изкупени само когато вярваме, че Исус отне всичките ни грехове.
 
 
Бог не е изкупил онези, които имат “малко грях”
 
Кой мами Господа?
Този, който моли за прошка на ежедневните грехове

Бог не изкупува тези, които имат само “малко грях”. Бог дори не поглежда тези, които казват: “Боже, аз имам само малко грях.” Хората, над които Той се смилява, са тези, които казват: “Боже, аз съм маса грях. Отивам в ада. Моля Те, спаси ме.” Пълните грешници, които казват: “Боже, ще бъда спасен, само ако Ти ме спасиш. Вече не мога да се моля за покаяние, защото знам, че не мога да не греша многократно. Моля Те, спаси ме.”
Бог спасява онези, които изцяло зависят от Него. Аз също пробвах да възнасям ежедневните молитви на покаяние, но молитвите на покаянието не ме освободиха от греха. И така, коленичих пред Бога и се молех: “Боже, моля Те, смили се над мен и спаси ме от всичките ми грехове.” Хората, които се молят по този начин, ще се спасят. Те вярват в Божието изкупление и Исусовото кръщение от Йоан Кръстител. Те ще бъдат спасени.
Бог избавя само онези, които познават себе си, че са маса грях, потомство на злодейци. Тези, които казват: “Аз съм извършил този малък грях. Моля Те, прости ми за това”, все още са грешници и Бог не може да ги спаси. Бог спасява само онези, които опознават себе си като пълни с грях.
В Исая 59:1-2 е написано: “Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.”
Тъй като сме се родили маса грях, Бог не може да ни гледа с любов. Това не е, защото ръката Му се е скъсила, ухото Му отъпяло или Той не може да чува, когато молим за Неговата прошка.
Бог ни казва: “Вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.” Защото имаме толкова много грях в сърцата си, не можем да влезем в Небето, дори ако вратите са широко отворени.
Ако ние, които сме само маса грях, молихме за прошка всеки път, когато съгрешихме, Бог би трябвало многократно да убива Своя Син. Бог не иска да прави това. Той казва: “Не идвайте при Мен всеки ден с греховете си. Аз ви изпратих Сина Си да ви изкупи от всичките ви грехове. Всичко, което трябва да направите, е да разберете как Той отне греховете ви и да приемете, че това е истината. Тогава вярвайте в евангелието на водата и Духа, за да се спасите. Това е най-голямата любов, която съм ви дал на вас, създания мои.”
Това ни казва Той. “Повярвайте в Моя Син и приемете опрощението на греховете ви. Аз, вашият Бог, изпратих Своя Син да изкупи всичките ви грехове и беззакония. Повярвайте в Моя Син и спасете се.”
Онези, които не познават себе си като маса грях, молят за прошка за всеки техен малък грях. Те вървят пред Него, без да познават ужасната тежест на греховете си и просто се молят: “Моля Те, прости този малък грях. Никога повече няма да го направя.”
Също се опитват да Го мамят с такива молитви. Извършваме грях не само веднъж, а го извършваме постоянно, докато умрем. Ние би трябвало да молим за прошка до последния ден от живота си, защото не можем да спрем да грешим, а плътта ни служи на Закона на греха, докато умрем.
Да ни се опрости един малък грях не може да разреши проблема на греха, защото всеки ден извършваме безброй грехове. Така че единственият начин да се освободим от греха е да предадем всичките си грехове на Исус.
 
Каква е човешката природа?
Маса грехове

Библията изброява греховете на хората: “Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие. Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суетата и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие. Мътят ехиднини яйца, И тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; И ако се счупи някое, излиза ехидна, Паяжината им няма да стане на дрехи, Нито ще се облекат от изработките си; Делата им са беззаконни дела, И насилственото действие е в ръцете им. Нозете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им. Те не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир” (Исая 59:3-8).
Пръстите на хората са осквернени с беззаконие и всичко, което правят през живота си, е грешно. Всичко, което правят, е зло. И езиците ни говорят лъжи. Всичките неща, които излизат от устата ни, са лъжи.
“Когато дяволът изговаря лъжа, от своите си говори” (Йоан 8:44). Онези, които не са новородени, искат да кажат: “Аз ви казвам истината… Наистина ви казвам. Това, което казвам, е истината...” Но всичко, което казват, е лъжа. То е както е написано. “Когато дяволът изговаря лъжа, от своите си говори.”
Хората се доверяват на празни думи и говорят лъжи. Хората зачеват злини и раждат беззакония. Мътят ехиднини яйца и тъкат паяжина. Бог казва: “Който яде от яйцата им умира; и ако се счупи някое, излиза ехидна.” Казва, че в сърцето ви има ехиднини яйца. Ехиднини яйца! В сърцето ви има зло. Затова трябва да бъдем изкупени чрез вярата в евангелието на водата и кръвта.
Всеки път, когато започвам да говоря за Бога, има хора, които казват: “О, не! Моля ви, не ми говорете за Бога. Всеки път, когато се опитвам да направя нещо, грехът излиза от мен. Той просто изригва. Дори не мога да направя крачка, без да разливам грях навсякъде. Не мога да не разливам. Аз съм твърде пълен с грях. Аз съм съвсем безнадежден. Затова дори не ми говорете за светия Бог.”
Този човек знае със сигурност, че той е просто маса грях, но не знае, че Бог го е спасил напълно чрез евангелието на Неговата любов. Само тези, които знаят, че са маси грях, могат да бъдат спасени.
Всъщност всеки е такъв. Всеки човек непрекъснато излива грях навсякъде, където отива. Грехът просто прелива, защото всички хора са маса грях. Единственият начин да се спасим от такова съществуване е чрез Божията сила. Не е ли това просто невероятно? Тези, които разливат грях, когато са разстроени, щастливи или дори се чувстват удобно, могат да се спасят само чрез нашия Господ Исус Христос. Исус дойде да ни спаси.
Той е изличил напълно всичките ви грехове. Признайте, че сте маси грях и бъдете спасени.