Проповеди

Тема 2: Законът

[2-1] (Лука 10:25-30) Ако постъпваме по Закона, това може ли да ни спаси?

(Лука 10:25-30)
„И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот? А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? А той в отговор каза: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си”. Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.”
 
 
Кой е най-големият проблем на хора?
Те живеят с много погрешни илюзии.

Лука 10:28: “Това стори, и ще живееш.”
Хората живеят с много погрешни илюзии. Изглежда, че те са особено уязвими в това отношение. Изглеждат интелигентни, но лесно биват измамени и не знаят за лошите си страни. Ние се раждаме, без да познаваме себе си, но все още живеем, като че се познаваме. Тъй като хората не познават себе си, Библията многократно ни казва, че сме грешници.
Хората говорят за съществуването на собствените си грехове. Изглежда, че хората са неспособни да вършат добро, но са склонни да се характеризират като добри. Те се хвалят със своите добри дела и се изтъкнат, въпреки че казват с устните си, че са грешници.
Не знаят, че нямат нито добро в себе си, нито способност да вършат добро, така че се опитват да заблудят другите, а понякога мамят дори сами себе си. „Хайде, не можем да бъдем напълно зли. Трябва да има нещо добро вътре нас.”
Следователно, те гледат другите и си казват: “Брей! По-добре щеше да е той да не бе направил това. Щеше да е по-добре за него, ако не беше. Щеше да е много по-добре, ако говореше по този начин. Мисля, че е по-добре за него да проповядва евангелието по такъв и такъв начин. Той беше изкупен преди мен, затова мисля, че той трябва да постъпва по-подобаващо на този, който е изкупен. Бях изкупен съвсем наскоро, но ако науча повече, ще се справям много по-добре от него.”
Те изострят ножовете в сърцата си, когато са наранени. „Просто почакайте. Ще видите, че аз съм различен от вас. Може да си мислите, че сега сте пред мен, но само почакайте. В Библията е написано, че последните ще бъдат първи. Знам, че това се отнася за мен. Чакайте и аз ще ви покажа.” Хората се заблуждават.
Въпреки че би реагирал по същия начин, ако беше на мястото на другия, той все още го съди. Когато стои на амвона, той изведнъж започва да заеква безпомощно, защото прекалено много се притеснява поради облеклото си. На въпроса дали хората имат способността да правят добро, повечето хора казват с устните си, че нямат. Но в сърцата си правят си илюзия, че самите те имат тази способност. И така, те се стараят да бъдат добродетелни, докато умрат.
Мислят, че имат “доброта” в сърцата си и че имат способността да вършат добро. Те също така вярват, че самите са достатъчно добри. Независимо откога са били религиозни, особено сред тези, които са постигнали по-голям напредък в службата на Бога, те си мислят: “Аз мога да направя това и онова за Господа”.
Но ако вземем Господа от живота си, можем ли наистина да правим добро? Има ли добро в човека? Можем ли наистина да правим добри дела? Хората нямат способността да вършат добро. Всеки път, когато се опитват да вършат нещата сами, те извършват грях. Някои отхвърлят Исус след като са повярвали в Него, и се опитват да бъдат добри сами по себе си. Във всички нас няма нищо друго освен зло, така че можем да вършим само зло. Ние (дори и тези, които са спасени) можем само да грешим. Това е реалността на нашата плът.
 
Какво винаги правим, добро или зло?
Зло

В нашата песнопойка “Хвалете Името на Исус” има песен, в която се казва: “♪Без Исус ние само се спъваме. Безсмислени сме като кораб пресичащ морето без платно♪.” Без Исус можем само да грешим защото сме зли същества. Имаме способността да правим праведни дела само след като сме били спасени.
Апостол Павел казва: “Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша” (Римляни 7:19). Ако човек е с Исус, това няма значение, но когато той няма нищо общо с Него, опитва се да прави добри дела пред Бога. Но колкото повече човек се опитва, толкова повече върши зло.
Дори цар Давид имаше същата вродена природа. Когато страната му беше мирна и просперираща, една вечер се изкачи на покрива за разходка. Там видя изкусителна картина и се поддаде на чувствено удоволствие. Какъв беше той, когато беше забравил Господа? Той беше наистина зъл. Той извърши прелюбодейство с Витсавее и уби Урия, мъжа й, но не виждаше злото в себе си. Вместо това оправдаваше действията си.
Тогава един ден пророк Натан дойде при него и каза: “В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. Богатият имаше овци и говеда твърде много; а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне. И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него” (2 Царе 12:1-4).
Давид каза: “Човекът, който е сторил това, заслужава смърт.” Неговият гняв беше силен и той каза: “Той има толкова много свои собствени; със сигурност можеше да вземе едно от тях. Но вместо това взе единственото агне на сиромаха, за да приготви храна за госта си. Трябва да умре!” Тогава Натан му каза: “Ти си тоя човек.” Ако не следваме Исус и не сме с Него, дори и новородените могат да правят такива зли неща.
Същото се отнася за всички хора, дори за вярващите. Винаги се спъваме и вършим зло без Исус. Затова днес отново сме благодарни, че Исус ни е спасил, независимо от злото в нас. “♪Искам да си отпочина под сянката на Кръста♪.” Нашите сърца остават под сянката на Христовото изкупление, но ако оставим сянката и погледнем към себе си, никога няма да можем да си отпочинем.
 
 
Бог ни даде правдата чрез вяра преди Закона
 
Кое е по-рано, вярата или Закона?
Вярата

Апостол Павел казва, че Бог ни даде праведността на вярата от самото начало. Той я даде на Адам и Ева, Каин и Авел, Сит и Енох, Ной, Авраам, Исаак и накрая на Яков и дванадесетте му сина. Дори и без Закона те ставаха праведни пред Бога чрез праведността от вярата в Неговото Слово. Те бяха благословени и намираха покой чрез вярата в Неговото Слово.
Времето минаваше и потомците на Яков живееха в Египет като роби в продължение на 400 години поради Йосиф. А след това Бог ги изведе чрез Мойсей в Ханаанската земя. Въпреки това, през 400 години на робство те са забравили праведността на вярата.
Затова чрез Своето чудо Бог им позволи да пресекат Червеното море и ги отведе в пустинята. Когато стигнаха до пустинята Син, Той им даде Закона на планината Синай. Той им даде Закона, който съдържаше Десетте заповеди и 613 подробни точки. Бог заяви: “Аз съм Господ вашият Бог, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. Нека Моисей се качи на Синайската планина, и Аз ще ви дам Закона.” Тогава даде Закона на Израиля.
Той им даде Закона, за да “познаят греха” (Римляни 3:20). За да ги информира за това, което Той обичаше и което не обичаше и да им разкрие Своята праведност и святост.
Всички хора на Израел, които бяха под робство в Египет в продължение на 400 години, прекосиха Червено море. Никога не бяха срещали Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков. Те не Го познаваха.
Докато живееха като роби в продължение на тези 400 години, забравиха Божията праведност. По това време нямаха водач. Яков и Йосиф бяха техните водачи, но те отдавна бяха починали. Изглежда, че Йосиф не успя да предаде вярата на синовете си, Манасия и Ефрем.
Затова трябваше отново да намерят своя Бог и да Го срещнат, защото бяха забравили Неговата праведност. Трябва да помним, че Бог първо им даде праведността на вярата и след това им даде Закона, след като бяха забравили вярата. Той им даде Закона, за да ги върне при Себе Си.
За да спаси Израел и да ги направи Свой народ, Той им каза да се обрязват.
Той ги призове с цел да им покаже, че Той съществува, като установи Закона, и второ, да им каже, че са били грешници пред Него. Бог искаше да дойдат пред Него и да станат Негови хора, като бъдат изкупени чрез жертвената система, която им беше дал. И Той ги направи Свой народ.
Хората на Израел бяха изкупени чрез жертвената система на Закона, като вярваха в идващия Месия. Но жертвената система също избледнява с времето. Нека видим кога беше това.
В Лука 10:25 се споменава някакъв законник, който изпитва Исус. Законникът беше фарисей. Фарисеите бяха крайни консерватори, които се опитваха да живеят според Божието Слово. Те се опитваха първо да защитят страната и след това да живеят по Божия Закон. Имаше и зилоти, които бяха много буйни и склонни да прибягват към насилие, за да постигнат вижданията си, независимостта на Израел от Рим.
 
Кого Исус искаше да срещне?
Грешници без пастир

И днес има някои религиозни личности като тях. Водят социални движения с лозунги като “спасете потиснатите по света.” Вярват, че Исус дойде, за да спаси бедните и потиснатите. Така, след като изучават теологията в семинариите, те участват в политиката и се опитват да “избавят угнетените” във всяка сфера на обществото.
Те са тези, които настояват: “Нека всички да живеем по светия и милостив Закон... да живеем според Закона, по Неговите думи.” Но те не осъзнават истинското значение на Закона. Опитват се да живеят по буквата на Закона, като не признават божественото откровение на Закона.
Затова можем да кажем, че в Израел нямаше пророци, Божии слуги, около 400 години преди Христос. Поради това те станаха стадо овце без пастир.
Нямаха нито Закон, нито истински водач. Бог не се откриваше чрез лицемерните религиозни водачи от онова време. Страната се е превърнала в колония на Римската империя. Така Исус каза на онези израилтяни, които Го последваха в пустинята, че няма да ги отпрати гладни. Той се смили за стадото без пастир, защото по онова време имаше много хора, които страдаха.
Законниците и другите в такива постове бяха по същество тези, които имаха неотемни привилегии; фарисеите бяха от ортодоксалното потекло на юдаизма. Бяха много горди.
Този законник попита Исус в Лука 10:25: “Какво да правя за да наследя вечен живот?” Той изглеждаше да мисли, че нямаше никой по-добър от него между израелтяните. И така, този законник (който не бе изкупен) го предизвика, казвайки: “Какво да правя за да наследя вечен живот?”
Този законник е само отражение на нас самите. Той попита Исус: “Какво да правя за да наследя вечен живот?” Исус отговори: “Какво е писано в закона, как четеш?
И той отговори: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си.”
Исус му каза: „Право си отговорил; това стори, и ще живееш.”
Той предизвикваше Исус, като не знаеше своята зла природа, че беше една буца грях, която никога не можеше да прави добро. Исус го попита: „Какво е писано в закона, как четеш?”
 
Как четете Закона?
Сме грешници, които никога не могат да спазват Закона.

“Как четеш?” С този пасаж Исус пита как човек, включително и вие и аз, познава и разбира Закона.
Както и много хора днес, този законник също така мислеше, че Бог му е дал Закона, за да го спазва. И той отговори: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си.”
Законът беше безпогрешен. Той ни даде съвършения Закон. Той ни каза да обичаме Господа с цялото си сърце и душа, с всичката си сила и ум и да обичаме ближните си както себе си. Правилно е за нас да обичаме своя Бог с цялото си сърце и сила, но това е свята заповед, която никога не може да бъде спазвана.
“Как четеш?” означава, че Законът е прав и правилен, но как го разбирате? Законникът смятал, че Бог му го е дал за да се подчинява. Обаче, Божият Закон ни беше даден, за да можем да осъзнаем нашите недостатъци, като напълно изобличаваме нашите беззакония. „Съгрешихте. Убихте, когато ви казах да не убивате. Защо не Ме послушахте?”
Законът разкрива греховете в сърцата на хората. Да предположим, че по пътя си дотук видях узрели пъпеши в полето. Бог ме е предупредил със Закона: “Не бери тези пъпеши, за да ги ядеш. Ще Ме опозориш, ако го направиш.” „Да, Отче.” „Полето принадлежи на еди-кой господин и затова не бива никога да ги береш.” „Да, Отче.”
В момента, в който чуем, че никога не трябва да ги берем, чувстваме склонност да ги вземем. Ако натиснем някоя пружина, тя се връща обратно в реакция. Греховете на хората са точно такива.
Бог ни каза никога да не правим зли дела. Бог може да каже това, защото Той е свят, съвършен и има способността да го прави. От друга страна, ние не можем “никога” да не грешим и да бъдем съвършено добри. Ние никога не сме имали добро в сърцата си. Законът е определен с думата “никога.” Защо? Защото хората имат похот в сърцата си. Ние не можем да не действаме според нашите похоти. Прелюбодействаме, защото имаме прелюбодейство в сърцата си.
Трябва внимателно да четем Библията. Когато се опитах за първи път, анализирах Словото открай докрай. Четох, че Исус умря за мен на Кръста, и не можех да спра сълзите си. Аз бях толкова зъл човек и Той бе умрял на Кръста за мен... Сърцето ми заболя толкова ужасно, че повярвах в Него. Тогава си помислих: “Ако ще вярвам, ще вярвам според Словото.”
Когато прочетох Изход 20, там се казваше: “Да нямаш други богове освен Мене.” Молех се с покаяние според тази заповед. Търсех паметта си, за да си спомня дали някога бях имал други богове пред Него, изговарял името Му напразно, дали някога бях се покланял на други богове. Разбрах, че много пъти бях се покланял на други богове по време на ритуалите в чест на моите предци. Бях извършил греха да имам други богове.
И аз се молих в покаяние: “Господи, почитах идоли. Трябва да бъда съден за това. Моля те, прости ми греховете. Никога повече няма да го направя.” След това сякаш се бях справил с един грях.
След това се опитах да си спомня дали бях изговарял името Му напразно. След това си спомних, че когато повярвах в Бога за първи път, пуших. Приятелите ми ми казаха: “Не посрамваш ли Бога, като пушиш? Как може един християнин да пуши?”
Това е същото като да изговаряш името Му напразно, нали? И аз пак се молих: “Господи, съм изговарял напразно Твоето име. Моля Те, прости ми. Ще спра да пуша.” Така се опитах да спра да пуша, но продължих ту да запалвам, ту да спирам в продължение на година. Беше наистина трудно, почти невъзможно да спра да пуша. Но най-накрая успях напълно да спра да пуша. Чувствах, че съм се справил с още един грях.
Следващата беше “Дръжте съботния ден свят.” Това означаваше, че не трябва да правя други неща в неделя: да работя или да изкарвам пари.... Така че спрях и това.
След това беше “Почитай баща си и майка си.” Можех да ги почитам, когато бях далеч, но бяха източник на сърдечна болка, когато бях наблизо. “О, не, съгреших пред Бога. Моля Те, прости ми, Господи.” Молех се в покаяние.
Но не можех вече да почитам родителите си, защото дотогава и двамата бяха мъртви. Какво можех да направя? “Господи, моля Те, прости на този нищожен грешник. За мен Ти умря на Кръста.” Колко бях благодарен!
Мислих си, че по този начин съм се справил с греховете си един по един. Имаше и други закони, като например, да не убиваш, да не прелюбодействаш, да не пожелаваш... До деня, когато разбрах, че не съм запазил нито един, молех се всяка нощ. Но знаете ли, молитвата на покаяние не е наистина приятна. Нека поговорим за това.
Когато си мислих за Исусовото разпятие, изпитвах състрадание за това, колко беше болезнено. И Той умря за нас, които не можехме да живеем според думите Му. По цяла нощ плаках, мислейки си, как Го обичам, и Му благодарях, че ми даде истинско удоволствие.
Първата ми година на посещаване на църквата беше доста лесна, но през следващите няколко години ставаше все по-трудно да плача в покаяние, защото трябваше да мисля много по-усърдно, за да текат сълзите, откакто го правех толкова често.
Когато сълзите все още не избликваха, често отивах да се моля в планините и постих 3 дни. След това сълзите се връщаха. Бях наквасен в сълзите си, връщах се в обществото и плачех в църквата.
Хората около мен казаха: “Станал си толкова по-свят с молитвите си в планините.” Но сълзите неизбежно пресъхваха отново. Третата година стана наистина трудно. Мислех си за грешките, които бях направил на моите приятели и братя християни, и пак плачех. След 4 години от това сълзите отново пресъхнаха. В очите ми имаше сълзни жлези, но те вече не работеха.
След пет години не можех да плача, без значение колко усърдно се опитвах. Носът ми започна да тича. След още няколко години аз се отвратих от себе си, така че Бог ме накара отново да се обърна към Библията.
 
 
Законът е за познаване на греха
 
Какво трябва да осъзнаем за Закона?
Никога не можем да спазваме Закона.

В Римляни 3:20 четем: “Чрез закона става само познаването на греха.” Първоначално аз считах този стих просто за лично послание към апостол Павел и се опитах да повярвам само в онези думи, които си исках. Но след като сълзите ми пресъхнаха, не можах да продължа религиозния си живот на вяра.
И тъй, греших многократно и открих, че имам грях в сърцето си и че е невъзможно да живея според Закона. Не можех да го понеса, но също не можех да отхвърля Закона, защото вярвах, че е даден да бъде спазван. В крайна сметка станах законник, като онези, които са споменати в Писанието. За мен стана толкова трудно да продължа да водя живота на вяра.
Имах толкова много грях, че докато четях Закона, започнах да осъзнавам тези грехове, когато нарушавах всяка от десетте заповеди в сърцето си. Грехът в сърцето също е грях и аз неволно станах вярващ в Закона.
Когато спазвах Закона, бях щастлив. Но когато не можех да спазвам Закона, ставах нещастен, раздразнен и тъжен. В крайна сметка се отчаях от всичко това. Колко гладко би било, ако бях научил от самото начало истинското значение на Закона така: “Не, не. Има друго значение на Закона. Той ви показва, че сте буца грях; имате любов към парите, противоположния пол и нещата, които са красиви на глед. Имате неща, които обичате повече от Бога. Искате да следвате нещата на света. Законът ви е даден не за да го пазите, а да разпознавате себе си като грешник, който има зло в сърцето си.”
Ако тогава някой ме бе научил истината, нямаше да трябва да страдам в продължение на 10 години. Така бях живял по Закона в продължение на 10 години, преди да осъзная това.
Четвъртата заповед е: “Помни съботния ден, за да го освещаваш.” Това означава, че не трябва да работим в събота. Те учат, че трябва да ходим, а не да яздим, ако пътуваме далече в неделя. Мислех, че е по-подобаващо и по-честно да вървя до мястото, където трябваше да проповядвам. В края на краищата, отивах да проповядвам Закона. Затова мислех, че трябва да практикувам това, което проповядвам. Беше толкова трудно, че бях на път да се откажа.
Както е записано тук: “Как четеш?” Не разбрах този въпрос и страдах 10 години. Законникът също го разбра погрешно. Той смяташе, че ако се подчинява на Закона и живее внимателно, ще бъде благословен пред Бога.
Но Исус му каза: “Как четеш?” Той отговори според законническата си вяра. И тогава Той му каза: “Да, ти отговори правилно; приемаш го, както е написано. Опитай се да ги спазваш. Ще живееш, ако правиш това, но умреш, ако не го правиш. Заплатата на греха е смърт. Ще умреш, ако не го правиш.” (Противоположното на живота е смъртта, нали?)
Но законникът все още не разбираше. Този законник е като всеки един от нас, вие и аз. Учих теология 10 години. Опитах всичко, прочетох всичко и направих всичко: постене, видения, говорене на езици... Четох Библията 10 години и очаквах да постигна нещо. Но духовно аз все още бях слепец.
Ето защо грешникът трябва да срещне някой, който може да отвори очите му, и този някой е нашият Господ Исус. Тогава човек може да осъзнае: “Аха! Никога не можем да спазваме Закона. Няма значение колко усърдно можем да се опитваме да спазваме Закона, само ще умрем, като отчаяно се опитваме. Но Исус дойде да ни спаси с водата и Духа! Алилуя!” Водата и Духът могат да ни спасят. Това е благодатта, дарът на Бога. Затова славим Господа.
Имах късмет, че се спасих от безнадеждния легализъм, но някои прекарват напразно целия си живот в изучаване на теологията и никога не осъзнават истината, до деня на смъртта си. Някои хора вярват от десетилетия или от поколение на поколение, но никога не се раждат отново.
Напускаме положението на грешници, когато осъзнаваме, че никога не можем да спазваме Закона, а след това да застанем пред Исус и да слушаме евангелието на водата и Духа. Когато срещнем Исус, се освобождаваме от всяко осъждение и проклятие. Ние сме най-лошите грешници, но ставаме праведни, защото Той ни е спасил чрез водата и кръвта.
Исус ни каза, че никога няма да живеем в Неговата воля. Той каза това на законника, но той не разбра. Исус му разказа една история, която да му помогне да разбере.
 
Какво кара хората да попаднат в живота на вяра?
Грехът

“Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв” (Лука 10:30). Исус разказа тази притча на законника, за да го събуди от факта, че той е страдал целия си живот, точно както този човек е бил пребит от разбойници и едва не е умрял.
Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон. Ерихон означава светският свят, докато Йерусалим означава градът на религия; градът на вярата, населен от тези, които се хвалят със закона. Тази история ни казва, че ако вярваме в Христос само по един религиозен начин, ще бъдем разрушени.
“Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.” Ерусалим беше голям град с голямо население. Там имаше първосвещеник, множество свещеници, левити и много видни религиозни мъже. Имаше много хора, които добре познаваха Закона. Там те се опитаха да изпълнят Закона, но в крайна сметка не успяваха и се отправяха към Ерихон. Те продължаваха да попадат в света (Ерихон) и не можеха да не срещат разбойници.
Човекът също се срещна с разбойници по пътя от Ерусалим в Ерихон и бе съблечен. Това, че е “съблечен”, означава, че е загубил своята праведност. За нас е невъзможно да живеем според Закона, да спазваме Закона. Апостол Павел казва в Римляни 7:19-20: “Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.”
Бих искал да мога да върша добро и да живея по Неговите думи. А в сърцето на човека са лоши мисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, алчност, нечестие, измама, безнравственост, лукаво око, богохулство, гордост, безумство (Марко 7:21-23).
Защото те са в сърцата ни и излизат от време на време, ние правим това, което не искаме, и не правим това, което трябва да правим. Продължаваме да повтаряме тези зли неща в сърцата си. Дяволът трябва да ни даде само малък стимул за греха.
 
 
Греховете в сърцата на всички хора
 
Можем ли да живеем според Закона?
Не

В Марко 7 се казва: “Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.”
Исус ни казва, че в сърцето на човека има зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, кражби, алчност, нечестие, измама, разпуснатост и лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
Всички имаме убийство в сърцата си. Няма никой, който да не убива. Майките крещят на децата си: “Не. Не прави това. Казах ти да не правиш това, дявол да те вземе. Казах ти отново и отново да не го правиш. Ще те убия, ако го направиш отново. Забраних ти да правиш това.” Това е убийство. Можете да убиете децата си в ума си с безсмислените си думи.
Нашите деца са живи, защото ни напускат толкова бързо; но ако излеем всичкия си гняв върху тях, можем да ги убием. Понякога се плашим. “Боже мой! Защо го направих?” Поглеждаме синините, след като сме ударили децата си, и си мислим, че трябва да сме били луди да направим това. Не можем да не действаме по този начин, защото имаме убийство в сърцата си.
Следователно “което не желая, него върша” означава, че правим злото, защото сме зли. Толкова лесно е за Сатана да ни изкуши да грешим.
Нека кажем, че някакъв човек, който не е бил изкупен, седи в една колиба в продължение на 10 години, като гледа в стената и медитира като Сунгчол, покойния велик корейски монах. Добре е, докато той седи с лицето си до стената, но някой трябва да му носи храна и да изхвърля боклука.
Той трябва да има контакт с някого. Няма да е проблем, ако това е някой мъж, но нека предположим, че е красива жена. Ако човекът случайно я види, цялото му седене ще е било напразно. Може да си помисли: “Не прелюбодействам; Имам го в сърцето си, но трябва да се отърся от него. Трябва да го отхвърля. Не! Махни се от ума ми!”
Но решителността му се изпари в момента, в който я види. След като жената си тръгва, той наднича в сърцето си. 5 години аскетичните му упражнения се превръщат в нищо, всичко за нищо.
Толкова е просто за Сатана да отнеме праведността на човека. Сатана трябва само да му даде малко подтик. Когато един човек се бори да не греши, без да е изкупен, вместо това той продължава да пада в грях. Този човек може да плаща десятъка си вярно всяка неделя, да пости по 40 дни, да жертва 100 дни на ранни молитви... но Сатана изкушава и мами с привидно добри неща в живота.
“Бих искал да ви дам важен пост в компанията, но вие сте християнин и не можете да работите в неделя, нали? Това е толкова висок пост. Може би бихте могли да работите 3 недели и да ходите на църква само веднъж в месеца. Тогава ще се радвате на такъв висок престиж и ще имате тлъста банкова сметка. Какво за това?” При това вероятно 100 от всеки 100 човека ще бъдат купени.
Ако това не действа, Сатана използва друга хитрина за мъже, които имат слабост към жените. Сатана поставя жена пред него и той се влюбва до уши, мигновено забравяйки Бога. Ето как е съблечена праведността на човека.
Ако се опитаме да живеем според Закона, всичко, което имаме накрая, са раните на греха, болката и духовната бедност; губим всяка праведност. “Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.”
Това означава, че въпреки че можем да се опитаме да останем в Ерусалим, като живеем по волята на Светия Бог, ще се препъваме многократно поради нашите слабости и в крайна сметка ще бъдем разрушени.
Все още можете да се молите в покаяние пред Бога. „Господи, съгреших. Моля Те, прости ми; Никога повече няма да направя това. Обещавам Ти, че това наистина ще е последният път. Моля Ти и Те умолявам да ми простиш само този път.”
Но никога не устояваме. Хората не могат да живеят в този свят, без да грешат. Може да са в състояние да го избегнат няколко пъти, но би било невъзможно да не грешат отново. Затова не можем да не извършваме грехове многократно. “Господи, моля Те, прости ми.” Ако това продължи, те ще се отдалечат от църквата и от религиозния си живот. Отдалечават се от Бога поради своите грехове и в крайна сметка ще се окажат в ада.
Пътуването до Ерихон означава да попаднем в светския свят; да се приближим по-близо до света и по-далеч от Ерусалим. В началото Ерусалим все още е по-близо, но докато цикълът от съгрешаване и покайване се повтаря, ние се намираме в центъра на Ерихон; дълбоко паднали в света.
 
Кой може да се спаси?
Онези, които се отказват да установят собствената си праведност

С кого се срещна човекът на пътя към Ерихон? Срещна се с разбойници. Човек, който дори не знае и не живее по Закона, живее подобно на изоставено куче. Той пие, заспива навсякъде и уринира навсякъде. Това куче се събужда на следващия ден и отново пие. Едно изоставено куче би изяло собствените си лайна. Ето защо такъв човек се нарича куче. Той знае, че не трябва да пие, но го прави и се кае на следващата сутрин, повтаряйки процеса отново и отново.
Това е като човекът, който срещна разбойници по пътя си към Ерихон. Той е оставен, наранен и полумъртъв. Това означава, че в сърцето му има само грях. Ето какви са хората.
Хората вярват в Исус, докато се опитват да живеят според Закона в Йерусалим, религиозната общност, но са оставени само с грях в сърцата им. Всичко, което остава за тях от религиозния им живот, са раните на греха. Тези, които имат грях в сърцата си, в края ще бъдат хвърлени в ада. Те го знаят, но не знаят какво да правят. Вие и аз не сме ли в подобен религиозен град? Да. Всички сме били там.
Законникът, който не разбираше Божия Закон, би се борил през целия си живот, но би се оказал в ада, наранен. Той е един от нас, вас и мен.
Само Исус може да ни спаси. Около нас има толкова много интелигентни хора и те непрекъснато се хвалят с това, което знаят. Всички се преструват, че живеят по Божия Закон, и не са честни със себе си. Не могат да нарекат нещата с истинските им имена, но винаги са склонни да поддържат външния си вид, за да изглеждат вярващи.
Сред тях има грешниците по пътя към Ерихон, онези, които са пребити от разбойници и са останали полумъртви. Трябва да знаем колко крехки сме пред Бога.
Трябва да признаем пред Него: “Господи, ще отида в ада, ако не ме спасиш. Моля Те, спаси ме. Ще отида, където пожелаеш, независимо дали вилнее буря или пада град, ако мога само да чуя истинското евангелие. Ако ме оставиш, ще отида в ада. Моля Те, спаси ме.”
Тези, които знаят, че отиват в ада, и се отказват от старанията си да търсят собствената си праведност, докато се държат за Господа, са тези, които могат да бъдат спасени. Никога не можем да се спасим чрез собствените си усилия.
Трябва да разберем, че сме като човекът, който налетя на разбойници.